София – от древността до днес: 146 години столица на България!
На 3 април 1879 г. София е избрана за столица на новоосвободеното Княжество България. Въпреки че тогава е малък град с около 11 694 жители, две училища, 10 хана и 120 дюкяна, София бързо се разраства и се превръща в най-големия и значим град на страната.
София в миналото: от Сердика до българската столица
Историята на града датира от неолита, а в древността той е познат като Сердика – кръстен на тракийското племе серди. По времето на Римската империя, при император Марк Улпий Траян, градът получава името Улпия Сердика. През IV век император Константин Велики го нарича „Моят Рим“ и го превръща в един от важните си центрове.
През 809 г. хан Крум присъединява града към Първото българско царство, а през Средновековието той носи името Средец и се утвърждава като важен търговски и военен център. По време на османското владичество София става столица на Румелийския еялет, но с отслабването на Османската империя постепенно запада.
На 4 януари 1878 г. руските войски, предвождани от генерал Йосиф Гурко, освобождават града, а година по-късно той е избран за столица на България по предложение на проф. Марин Дринов.
Развитието на София след 1879 г.
След обявяването си за столица София започва бурно развитие. През 1880 г. населението ѝ достига 20 856 души, а първият ѝ градоустройствен план е създаден от френския инженер Амадие. В началото територията на града е едва 3 кв. км, но до 1934 г. нараства до 42 кв. км.
През първите десетилетия след Освобождението са построени ключови сгради като Народното събрание, Софийския университет, Народната библиотека, Народния театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня и храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Днес София е най-големият град в България с население от 1 274 290 души и остава символ на историческа приемственост и развитие. Гербът на града, създаден през 1900 г., носи мотото „Расте, но не старее“ – думи, които и днес отразяват духа на столицата.
източник: линк към статията







