9 юни 1923 г.: Кървав преврат сваля Стамболийски – цар Борис III с активна роля в заговора

На 9 юни 1923 г. България потъва в кървав преврат, който завинаги променя хода на историята ѝ. Организиран от Народен сговор и Военния съюз с подкрепата на армията, този удар сваля законното правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), начело с Александър Стамболийски, и установява нов, сговористки режим. Причините за драматичния обрат се крият в дълбокото недоволство на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделците вътрешна и външна политика.

Защо цар Борис III не искал „да царува, без да управлява“?

Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918 г., вече не желаел да търпи положението, в което „царува, без да управлява“. Реформите на Стамболийски, макар и да не посягали на частната собственост, нанесли удар върху едрия и особено лихварския капитал.

Освен това, както монархът, така и десните партии били силно притеснени от засилващото се влияние на Българската комунистическа партия (т.с.), която се превръщала в масова сила след Първата световна война. Недоволството от мерките на БЗНС срещу комунистите тласнало десните опозиционни сили към решителни действия за сваляне на земеделското правителство.

Пътят от легална борба до таен заговор

Първоначално опозицията се опитвала да води легална борба. Тъй като били отслабени след войната, отделните десни партии се прегрупирали в по-големи формирования, като например Конституционния блок, създаден през юли 1922 г. Този блок замислял три събора, с които да свали правителството, но първият от тях през септември 1922 г. завършил с провал.

След като легалният път се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към таен заговор, като главна роля била отредена на армията. Военният съюз поел военнотехническата и политическата подготовка, привличайки и малобройната организация Народен сговор. Цялата дейност на заговорниците била тайно направлявана от двореца, без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие.

Ключовият момент: Заслепеността на БЗНС и ролята на ВМРО

До пролетта на 1923 г. Военният съюз успял да проникне във всички гарнизони и да привлече значителен брой офицери. Победата на БЗНС на парламентарните избори през април 1923 г. довела до самозаблуда и приспиване на бдителността на земеделското ръководство. Парадоксално, БЗНС неочаквано насочил ударите си към БКП (т.с.) като очертаваща се първа опозиционна сила, което довело до силно охлаждане на отношенията между двете партии. Това обстоятелство окуражило заговорниците.

Централното управление на Военния съюз разработило подробен план за преврата, включително заемане на ключови обекти. Привлечени били и Съюзът на запасните офицери, организацията „Кубрат“, и скаутите. ВМРО също се включила активно още през април-май 1923 г., като нейните водачи предприели дръзки провокации срещу Стамболийски и земеделски министри, отклонявайки вниманието на правителството от истинските заговорници.

Повод за преврата станали острите нападки на Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал в негова реч през май 1923 г. в Хасково. Демонстрираното пренебрежение към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха, който дал знак за преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз определил датата: 8 срещу 9 юни 1923 г.

Цар Борис III приспива бдителността на Стамболийски преди удара

В самото навечерие на преврата, цар Борис III се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност.

Акцията започнала по план. Заговорниците в столицата, начело с о.з. ген. В. Лазаров, заели набелязаните обекти, като повечето полицейски участъци не оказали съпротива. Без усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били земеделски министри и депутати в София. Половин час по-късно превратът стартирал и в провинцията.

След успешното приключване, проф. Ал. Цанков и други бъдещи министри се отправили към двореца „Врана“, за да поднесат на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като се убедил в успеха на преврата в цялата страна, царят подписал указите.

Въпреки че заговорът не бил пълна тайна за обществото, новината за преврата била посрещната със слисване. По-значителна съпротива оказали привържениците на БЗНС само в Карловско, Шуменско и Пазарджишко, където начело на земеделските маси застанал самият Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

- Реклама -